ПРИМЀРВАМ СЕ, -аш се, несв.; примѐря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Насочвам оръжие или удар към някаква цел; прицелвам се. Синорчетата, камъните и всякакви други предмети дават голямо преимущество на боеца да наблюдава противника и да се примерва добре. Сл. Трънски, Н, 572. Ловецът, който се беше примерил в глухара, свали чифтето. Н. Хайтов, ШГ, 193. Подофицерът се примери грижливо, но не стреля — нека приближат още малко, още съвсем мъничко! П. Вежинов, НС, 60. Стражниците се примериха да хвърлят олово, когато кърджалиите приближат на един изстрел. Д. Яръмов, БП, 110.


Източник: Речник на българския език (онлайн)